ПЕРПЕРКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРПЀРКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от перперкам; перпелене, пърхане, пърпорене. Той се отпусна на кревата и, замаян, дълго не отвори очи.. По едно време Стател чу перперкане на птичка. М. Кремен, СС, 9. ^● Обр. Ако за Яворов това ["Две хубави очи"] е било истинско разпъване на кръст — една трагедия, родена от корените на демоничната му натура .., у нас то бе само перперкането на райската птица. М. Кремен, РЯ, 70.