ПЕРСИЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРСЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до Персия и до персиец. Наред с техните [на хамалите] мръсни чалми от седлото на коня си Мидхад виждаше конусовидни шапки на дервиши, персийски астраганени калпаци. Ст. Дичев, ЗС I, 332. Преди тридесетина години на персийския поход тръгнаха тридесет хиляди еничари, а стигнаха три хиляди. А. Дончев, ВР, 120. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с тънки персийски шевици. Н. Райнов, БЛ, 159. След битката при Гавгамела Александър [Македонски] завзел почти без съпротива главните персийски градове. Ист. V кл, 163. Персийски кон. Персийски залив.

2. Рядко. Който се отнася до Иран.

3. Като същ. персийски м. Персийски език.

◊ Персийски килим. Вид мек, плътен килим с дълги влакна и типични красиви разноцветни шарки, орнаменти. Вървим по меки персийски килими като по памук и се пренасяме към далечните времена. Р, 1926, бр. 214, 2. — Кой си ти? — дръзна да попита, задъхан от гняв (снишен върху пъстрия персийски килим!), кроткият .. тихичкият Михей. В. Сотиров, ЛНП, 10.