ПЕРСОНИФИКА̀ЦИЯ

ПЕРСОНИФИКА̀ЦИЯ ж. 1. Изк. Само ед. Представяне в художествено произведение на предмети, явления, отвлечени или измислени понятия в човешки образ; олицетворяване, олицетворение. В Ермитажа на една картина на италианския художник Якопо Амигони .. е изобразена красива млада жена с полумесец в косата, .. всички атрибути, свързани с персонификацията на Диана, са налице. Хр. Ковачевски, СК, 99. // Ед. и мн. Персонифициран герой. Гърците създадоха почти всички други форми на диалога в поезия и проза ..: митични диалози, любовни диалози, нравоучителни диалози, диалози между разни персонификации и т. н. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 167. Персонификацията се използва най-често в митологията, народните приказки, притчите и др.

2. Книж. Олицетворение, въплъщение, материална проява на нещо. Всевъзможните анонимни акционерни дружества — това не са фикции, а персонификация на нашия стопански строй. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 217.

— От лат. personificatio 'олицетворяване' през фр. personification.

Списък на думите по буква