ПЕРУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРУ̀КА ж. Изкуствена или чужда коса, прикрепена към основа от плат, която се носи като шапка на главата за изменение на външността, за красота, при липса на собствена коса и под. Перуките приготвяше много добре и ги нагласяваше на главата идеално. Ив. Димов, АИДЖ, 103. Будевска работеше пред огледалото неуморимо, за да подобри техниката на лицевата си изразност. Перуката и костюмът оставаха на последно място. Ст. Грудев, АБ, 150. Още към 3,900 г. пр. н. е. египтянките полагали големи грижи за косата си, като си правели най-различни фризури от собствените си коси и от перуки. Г. Георгиев и др., ФПБ, 3.

— Фр. perruque.