ПЕРУШИНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРУШЍНЯК м. Събир. Диал. Перушина. Залисани от първия сокол, гълъбите като че не съгледаха втория, който се впусна още с по-голяма бързина и грабна един сив гълъб в острите канджи на пръстите си; перушинякът се разпръсна от невинната птица и падаше тихо към земята. Ц. Гинчев, ГК, 206. Кокошките и пилците изкудкудечиха уплашени и се разхвърчаха насам с настръхнал перушиняк. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 14.