ПЕРФЕКТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРФЀКТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Книж. Съвършен, отличен. В цялото му държание [на ректора на Духовната академия на остров Халки] се чувствуваше колко сигурно и уверено се чувствува, облегнат солидно на вековна институция, на непрекъсваема и стабилна традиция.., на перфектно образование и тънка дипломатическа школа. Т. Жечев, БВ, 228. Перфектно изпълнение на музикална творба. Перфектно произношение.

2. Грам. Който се отнася до минало неопределено време. Перфектна форма на глагола ставам. Перфектна употреба.

— От лат. perfectus през рус. перфектный.