ПЕРФЍДЕН

ПЕРФЍДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Книж. 1. Коварен, вероломен. Противоп. справедлив, честен, лоялен. Славолюбиви военачалници .., перфидни дипломати, алчни банкери — това е предният отряд на тия, които разделят държавите и народите на врагове и приятели. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 213. — Да, господа съдии, .. Макар обвиняемият субект да ви изглежда на пръв поглед съвсем наивен, простичък и кротичък като буболечица, аз съм сто на сто уверен — .. — че пред нас стои изправен един изтънчен, перфиден хитрец. Д. Калфов, Избр. разк., 55-56. Годината изтече в една алогична смесица на бруталност и перфидни хитрини. К. Константинов, ППГ, 276. Тоя хитър и перфиден византиец [Гешев] с подкупи, терор и насилие се избра за депутат от Горно Конаре. С, 1894, бр. 1488, 2.

2. Който изразява коварство, вероломство. Той беше още същото малко, тънко, човече, със същото бледно лице, с истите лукави перфидни очи. Св. Миларов, СЦТ, 156.

3. Който не устоява на думата си; неверен.

— От лат. perfidus през фр. perfide.

Списък на думите по буква