ПЕРЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от перо. Беше [сойката] по-дребна от сивия гълъб.., но перцата ѝ бяха много по-пъстри и красиви от гълъбовите. Н. Хайтов, ПГ, 100. Кикиридков подръпна нагоре сатенените си полуръкави, постави ново перце в перодръжката .. и топна в мастилницата. Д. Калфов, Избр. разк., 132. — Като майка си по‑

гребеш, / при мен на госке да дойдеш, / ако съм [старецът] дрипав и келяв, / перца [лукови] да не забравяш. Нар. пес., СбВСтТ, 955. Ако не крилце, барем перце. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 19. Трепере му сърцето като на пиле перцето. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 174.

◊ Лек като перце. Разг. Много лек. — Хайде, бе Зарко, какво си се свил като мишка. Няма да ти потънат гемиите, — подскачаше някой път дядо, като го хващаше за пояса и го вдигаше с една ръка, че бе слаб и лек като перце. Кр. Григоров, Н, 211.