ПЕРЧЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРЧЀМ м. 1. Разг. Кичур коса, която обикн. се спуска отпред на челото. Той имаше продълговато лице с едри руси мустаци, с буен и къдрав перчем на челото. Кр. Белев, РСК, 20. Беше [Хаджията] с предивременно застаряло лице ..; гъст, рошав перчем тежеше над едното му око изпод набързо сложен каскет. Д. Талев, ГЧ, 213. Уж небрежно, той [Рошлю] ме наблюдаваше под чорлав, паднал над вежда перчем. Бл. Димитрова, ПКС, 63. Почнах да се реша. Над челото косата прилепна добре, но перчемът на върха все още стърчеше. Г. Белев, ПЕМ, 100-101.

2. Остар. и диал. Малко дълга коса от темето, оставена след обръсване на главата на мъж; перче, чомбас. Пред болярите под двата дъба и пред отроците, стълпени мълчаливо в двора на крепостта, се откриха шест бръснати по татарски глави с перчеми на темето. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 27.

— Перс. през тур. perçem. — Други (остар. и диал.) форми: перчѐн, перча̀н, перчѝн, перчѝм.