ПЕРЧЕМЛЍЯ

ПЕРЧЕМЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Разг. 1. За мъж — който е с перчем (в 1 знач.). Глъч и кикот се носеха откъм люлките, където някой перчемлия чирак юнашки извисяваше на възбог гондолата. А. Гуляшки, Л, 19. Някои закусват и всички слушат игривата свирня на другаря си — гъдулар или хармонист, строен перчемлия ергенаш. О. Василев, Л, 85. Снощният перчемлия бригадир разбута навалицата и се спусна към председателя. Н. Тихолов, ДКД, 33.

2. За коса — която има спуснат перчем (в 1 знач.). Инженер Трошан Атанасов — силно черноок, набит, с перчемлия коса и едри ръце човек, извади молива си. Ст. Станчев, НР, 48.

3. Който е дълъг, спуснат като перчем. Когато приседнели [синовете и внуците] вечер край ниската колибка .., той [дядо Костадин] позавъртвал протегнатите си перчемлии мустаци. Кр. Григоров, И, 5.

4. Като същ. обикн. членувано перчемлията, мн. ‑ѝите, м. Мъж, който е с перчем.

— Тур. perçemli.

Списък на думите по буква