ПЕРЧЍК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Перчем; перчук, перчим. Земала йе перчик да му реши, / по глава му съзи покапаа. / Маноилче вели и говори: / — Отде роси, мале, тая роса? Нар. пес., СбНУ ХI, 34. Обричи ми руса коса [берберинът], / остави ми руси перчик. Нар. пес., СбНУ ХLII, 210.