ПЕРЧЍМ

ПЕРЧЍМ, мн. ‑и и -е, м. Остар. и диал. Перчем; перчик, перчук. На самия празник кооперативният двор се изпълни с народ. Старци с кожуси димяха кротко лулички .., младежи с перчими, моми с зачервени бузи и сплитки на рамене — всички имаха празничен вид. Кр. Григоров, Н, 94. "Аз постоянно напоминавам на ония, които ма окружават, че ние тряба да са въоружаваме, защото ако не днес, то утре ние тряба да са хванеме с турците за перчимете". С, 1872, бр. 41, 328. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих, скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим. М. Георгиев, Избр. разк., 93-94. Те носеха само дълги перчиме, та можеха секи оружен казак да ги тегли за тях. Н. Бончев, ТБ (превод), 6.

— Други форми: перча̀н, перчѐн, перчѝн.

Списък на думите по буква