ПЕС

ПЕС, пѐсът, пѐса, мн. пѐсове и псѐта, след числ. пѐса, м. 1. Куче, псе. — А защо си помъкнал тоя пес, да те пита човек — подкачи го бай Михал. Това е Кути. Носи ми късмет .. — отвърна бай Гроздан. Ал. Бабек, МЕ, 9. Кучето побягна настрана и отново се спусна .. — Брей, лош пес, свира се в краката ми като бесен — обади се Митката. В. Нешков, Н, 413. Ангел приближи стадото — срещу него се втурнаха няколко едри космати песа и го посрещнаха със стръвен, ожесточен лай. Д. Спространов, ОП, 10. Усетиха ни комшийските песове и изръмжаха, но бързо се успокоиха. Сл. Трънски, Н, 155.

2. Прен. Грубо. Като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изречение. За изразяване на отрицателно отношение към човек, който се възприема като зъл, проклет, жесток. Влезе нисък, слаб агент и се спря до легналия в ъгъла арестант. Срита го и изцвили с тънък, писклив глас: — Ставай, пес! Арестантът изохка, обърна се и седна. Х. Русев, ПС, 30.

Списък на думите по буква