ПЕСИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀСИ, ‑я, ‑е, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Кучешки; кучи. Израсналите по гърба му [на детето] песи косми ги обръсват с бръснач и къпят детето в пепеляна вода, доде се оправи. СбНУ VIII, 150. Къде се дянаха Едрей и Хрельо с оня калугер? .. — Да се напият не вярвам .. дано песя смърт ги изтръшка всички! Ст. Загорчинов, ДП, 43. Така се песя кръв не налокал. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 155.

◊ Песи нокти. Диал. Забелена кожа около ноктите (Н. Геров, РБЯ). Кога си ги миеш рацете, /../ я тресеш водата от рацете,/ песи нокте изпагяле много. СбНУ XVI-XVII, 233. Песи понеделник. Диал. 1. Първият понеделник след Сирни заговезни, когато по някои места бият и бесят кучетата. Стари обичаи в с. Марковча (Шуменско) на песий понделник (първий понделник след Сирните заговезни) [заглавие]. Лат., 1885, кн. 9, 25. 2. Прен. Ден на жестоко отмъщение и наказание. — Абе, ако не направим с фашистите един песи понеделник.. защо пък сме живи? М. Ягодов, ГП, 434. Песя вяра. Диал. Друговерец; песянчанин.

? На песи пазар. Диал. Никога. Да се ставите на песи пазар. Клетва. СбНУ XIV, 162. На песи понеделник. Диал. Никога. Ще приберем зърното и тогава иди гони Михаля, чакай да ти дойде пак на сгляда на песи понеделник. Ст. Илчев и др., РРОДД, 345. Оставам/остана на пес<и> понеделник. Диал. Бивам излъган, измамен в очакванията си да придобия, да получа нещо или да успея в нещо. Песи син. Разг. Руг.; Песя дъщеря (щерка, керка). Диал. Руг. Негодник (негодница), безделник (безделница). — Дръжте ги... Изпъдете ги... Ха бре, ха бре! Вън! Вън! Що сте дошли тука, бесни песи синове, катили.. С един последен напор осмината българи най-сетне изтласкаха турците на улицата. Д. Талев, ПК, 274. А що беше

завидлива [майката], / ток [току] що виде бели света: / "Ай от това свински керки / свински керки, песи керки! / Я съм дойла свети Петра, / я съм люляла свети Петра, / вие не сте го доиле, / ни па сте го люляле!" Нар. пес., СбБрМ, 50.

— Друга форма: пъ̀cи.