ПЕСИМИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСИМЍСТ м. Лице, което е обхванато от песимизъм, което е склонно да възприема света или някое събитие в мрачна, неприятна светлина. Противоп. оптимист. В главата на смутения гост се мяркат само отделни думи — една от началото, друга от края на блестящата реч, която трябваше да разколебае и най-отчаяния песимист със своята бодра и светла философия за живота. Св. Минков, РТК, 94-95. Като стане на моите години, той ще бъде най-големият песимист. М. Марчевски, ТС, 84. За разлика от връстниците си песимисти Драгия посрещаше шестдесетия си рожден ден спокойно и никакви черни мисли не прелитаха като гарвани през душата му. А. Гуляшки, ДМС, 16. — Всичко това е ясно. И сега в скръбта си поради трагичния край на Мелас, поради някои наши временни неуспехи да не бъдем песимисти. Да се държим здраво. Д. Талев, ГЧ, 59. Не можеш да бъдеш революционен писател, а да бъдеш песимист, слаб духом човек, резигниращ и унил. В. Йосифов, Избр. тв. I, 126.

— Фр. pessimiste.