ПЕСМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀСМА ж. Остар. и диал. Песен. Той доказвал, че омирическите поеми възникнали от един ред на отделни песни, които заключавали сказания за Троянската война .., и че най-подир сами древните поменуват за съединението на отделни рапсодии в две големи песми при Пизистрата. Н. Михайловски, РВИ (превод), 68. Войвала що ми войвала [Тодора] / токмо за девет години; / Кога от войска идеше, /../ сама си песма пееше: / "Къде са чуло видело / момичка войска да войвит / токмо за девет години?" Нар. пес., СбБрМ, 319-320. Останала песма да се пеит, / да слушаят сите наши бракя: / От нас песма, а от Бога здраве; / Амин Боже за много години! Христом. ВВ II, 118.

— Други форми: пѐсна, пѐсня, писня̀, пѐсън, пѐсн.