ПЕСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀСНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Книж. Певец, поет. И изненадан, умилен, / от тоз прием необичаен, / на мене, песника смутен, / на мене, скромен гост случаен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 170-171. Празна кесия, злочеста тема, /../ никой не рачи да я похвали. / Песник, оратор, всякой, виж, бяга — / не мога, казва, не ми приляга. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 212. Бил поет!.. Голямо чудо — някакъв си песник. К. Христов, В, 145.