ПЕСНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀСНИЧКА ж. Умал. от песен; песенчица. " Сладкопойна чучулига във небето се издига!" И тази песничка ни опияняваше, като че ли самите ние бяхме тази сладкопойна чучулига. К. Калчев, ПИЖ, 151. "Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш..." Имаше такава песничка. Д. Дамянов, ПИЩ, 69. Чрез народната песничка тя [Морфова] се издигна до висотата на смелия боец и неустрашимия бранник на българската национална цялост, на нашата духовна и кръвна общност. БНТ, 1941, бр. 213-214, 1. Около рожковите жужеха рояци диви пчели, косове .., подсвиркваха мързеливо късите си и еднообразни песнички. А. Гуляшки, ЗВ, 47. ^● Обр. Час-два-три пътувах така сред тая дълбока .., тишина, в която сипкавата песничка на звънците беше сякаш част от нея. К. Константинов, ППГ, 299.

— Друга (диал.) форма: песнѝчка.