ПЕСНОПЕЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПЀЕЦ, мн. ‑ѐйци, м. Остар. Книж. Певец, песнопоец; песнопевец. Запяваха ли песента "Престанете невинни".. и додеха до куплета "Аз съм бедна българка" .., той спреше песнопееца и казваше прочувствено на жена си: — Чувай, булка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 13-14. Стар като песента си, блед като сянката на смъртта, която сянка хвърляло костеливото му тяло, песнопеецът Реджеб нижел дума по дума като зърна на броеница; пеел маането на османлийската слава. Хр. Бръзицов, НЦ, 42.