ПЕСНОПОЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПО̀ЕЦ, мн. ‑о̀йци, м. 1. Разг. Човек, с хубав глас, който знае и пее песни, често и пред слушатели. На времето баща им беше прочут песнопоец и хармонист. Ив. Петров, НЛ, 57. Дончо беше най-добрият песнопоец в отреда. Като извиси оня ми ти глас, чак върхарите на дърветата утихваха, за да го слушат. Й. Демирев и др., ОС, 7. Беше шегаджия и песнопоец, дето рядко се среща. Свали фуражката и пребърше потта от челото си, па като викне и затресе някоя трънска, та ум да ти зайде. Кр. Григоров, ПЧ, 30. Ех, че бяха мъже [Миладиновци]- големият, Димитър — огън, а малкият, Костадин — сладкодумец и песнопоец. Д. Спространов, ОП, 98. Гласът му проеча наново, но по-топъл, по-близък, и с всяка дума в песента, с всеки звук на напева песнопоецът внушаваше нещо на ония, които го слушаха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 265.

2. Птица, която издава мелодични звуци. Пълно е там със славеи, чучулиги, кадънки, дроздове — все дребни песнопойци, със сиво оперение. Н. Хайтов, ШГ, 231. При славеите отиваме цяла дружина.. Още щом завием към реката, и звънката песен на най-малките и най-силните песнопойци долети до нас. Н. Каралиева, ЯЧ, 54. На това място .. се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора. Елин Пелин, Събр. съч II, 128.

3. Остар. Поет; песнотворец. Както не може да бъде чловек песнопоец [поет] без гений, без дарба .., така също не може да бъде чловек добродетелен без нежно, изпечено — топло чувствувание. Лет., 1874, 98.