ПЕСНОПОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПО̀Й, ‑о̀ят ,-о̀я, мн. ‑о̀и, м. Остар., сега поет. Песнопоец (в 1 и 2 знач.). Много още пяха болярите, много мехове с вино изпразниха в какви не наздравици, а веселият песнопой Витомир, след като свърши всички песни — юнашките и любовните — започна да целува кир Мануила и да се кълне, че ще иде бой да се бие с агарянци. Ст. Загорчинов, ДП, 134. Нощните песнопои един от друг по-силно са надпреварят в песните си, като да им е усилно, дето скоро ще млъкнат. Ил. Блъсков, ЗК, 6. Тук там се чу и песента изкусна/ на някой късен полски песнопой. Н. Марангозов, ЯВ, 99.