ПЕСНОПОЙЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕСНОПО̀ЙЧЕ1, мн. ‑та, ср. Умал. от песнопоец. Бог му рече: "Твоя си е грешка, че ти нищо немаш, песнопойче". Кр. Пишурка, К, 53. Между голите клончета на сливата съзирам сивичко едно пиленце. Това е цъфти-дрянчето. То е най-ранното песнопойче. Другите пойни птиченца дето зимуват по чужди земи, още не са дошле. Т. Влайков, Пр. I, 193.