ПЕСОГЛАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСОГЛА̀ВЕЦ, мн. ‑вци, м. 1. Маймуна павиан.

2. В народните предания: а) Човек-чудовище с едно око на челото и с друго на тила. Има на дъното, хем там, дето е все нощ зимно време, такива хора .., дето ядат хора и мечки, и къщите им са от лед. С едно око били на челото — песоглавци. Ц. Гинчев, ГК, 363. б) Човек-чудовище с глава на куче.

Прен. За грозен човек. В полумрака на брачната стая тя видяла пред себе си една космата глава и един голям нос, който гледал в нея! Види се, че тогава тя го е нарекла "песоглавец". Ив. Вазов, Съч. VII. 9-10.

3. Неодобр. Човек, който възмущава с проявите, поведението си и заслужава укор, упрек. Отрекох, че съм еретик, защото и еретик сега не бях .. Младите болярки се сгушили, разглеждат ме, шепнат си и чух едната да казва: "Еретик, пък толкова хубав. Че нали еретиците са песоглавци?." Ем. Станев, А, 155. — Тоя негодник ми дължи от карти, господарю! Петдесет долара. Доста пари! — Вярно ли е...? .. — Дължа му, но той ги спечели с мошеничество, господарю, с нечестна игра! — Млък бе, песоглавци! А. Гуляшки, ДМС, 244. Трябва да се знае кой е кметски в Горненци.. Нека дремят в участъка ония песоглавци, да им дойде умът в главата. Кр. Григоров, ОНУ, 136. Джем се мръщи, когато яде, и тогава именно чувам най-цветистите му ругатни спрямо хазаите ни: свини, всеядна паплач, песоглавци и прочие. В. Мутафчиева, СД, 340.