ПЕСТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТЀНЕ мн. няма, ср. Отгл. същ. от пестя; икономисване, спестяване. Противоп. разточителстване, прахосване. Стрина Венковица със своето пестене, със своите хубави разпоредби, с гостолюбието си и с голямото си залягане да се отсрами пред чужденци, така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде и мислеха ги, че живеят охолен живот. Т. Влайков, Съч. I 1925, 170. Завърна се Милю и още оправен-недооправен, хвана се за нова нива. И пак тичане, и пак пестене, и пак работа от тъмно до тъмно. Г. Караславов, Т, 44. Разправията продължи доста, без пестене на думи. Т. Харманджиев, Р, 48.