ПЕСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТНЍК, мн. ‑ци,след числ. ‑ка, м. 1. Длан със свити пръсти, обикн. за нанасяне на удар; пестница, юмрук. А, значи така — те го пъдят и от църквата! Стана, стисна ядно пестници, захапа до кръв устни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 138. Роднините на Стояна заудряха с пестници, когото свареха. К. Петканов, СВ, 75. Баща ми мина покрай мен, а зад гърба си чух — преди да се извърна — ударите на тежкия му пестник. В. Мутафчиева, СД, 283.

2. Удар, нанесен с такава длан. Нанесе такъв пестник по муцуната на коня, че той се вдигна, колкото можа, на задните си крака. Т. Харманджиев, Р, 41. По едно време Ручалото скръцна зъби и му идваше с един пестник да счупи главата на Бялото куче, както онзи ден уби една змия усойница на Горанова могила. Кр. Григоров, Н, 88.

◊ Още не си взел пестници на вересия. Диал. Казва се за някого, който се заканва да бие по-силен от себе си. Свивам / свия пестник (пестници). Разг. Проявявам въздържание, за да не покажа гнева си или изразявам закана, че ще отмъстя, накажа някого.

— Друга (простонар.) форма: песнѝк.