ПЕСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТНЍЦА ж. Пестник, юмрук. — Ама не чу ли, че ромеите били повече от сто и петдесет души? — Да са ако ще би и двеста! — размахна Момчил пестница. О. Василев, ЗЗ, 64. Той [Радогост] ядеше и пиеше непрекъснато .. и, макар с набъбнали бузи и наситен, разплескваше с пестница гърба на една сушена риба, която бе грабнал от чардака. Ст. Загорчинов, ЛСС, 157-158. Момчил махна сърдито с ръка .. — Ти все изпребързваш — и Момчил удари с пестница по масата тъй, че виното плисна навън от чашата. Ст. Загорчинов, ДП, 464.

— Друга (простонар.) форма: песнѝца.