ПЕСТОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Разг. Пестелив, спестовен. Противоп. разточителен, широкопръст. Както всички сопотненки от по-заможните, от еснафските семейства, тя беше примерна домакиня: работлива, пестовна, пъргава. Ив. Вазов, ИСМ, 6. Невястата Панчова беше наистина много работна и пестовна и много добра къщовница. Т. Влайков, Съч II, 95. От този скуден залък пестовните българи са смогвали да икономисат крайцер-два. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 190. Людете трябова да са: добри, прави, честни, пъргави, благи, учтиви, милостиви, търпеливи, пестовни, щедри, праведни, смели, смирени, мирни. Д. Манчов, БЕ II, 118. Пестовно отношение към имота.