ПЕСТУ̀Н

ПЕСТУ̀Н м. Остар. Книж. Човек, който отглежда, възпитава дете, обикн. сираче; възпитател, настойник, опекун. — Знаеш ли ти тази история? — Донейде. — Да не бъдеш ти, който си пестун на едно дете, което си намерил пред черквата св. Богородица? П. Р. Славейков, ЦП III, 32. Това малко .. господарче хока и мъчи слугите; пестунът му .. не смее да му противоречи. Ч, 1871, кн. 10, 317. И тъй ний видим чудесната необорима сила на любовта и съгласието; нека тези евангелски думи ся запечатат с неизличими букви в сърцата на всекиго българина и българка; нека от тях, като от верен пестун .. и наставник ся водим във всичките свои предприятия. СбДЧ, 224.

— Рус. пестун.

Списък на думите по буква