ПЕСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Полагам усилия, грижи да употребявам, изразходвам най-необходимото от нещо (пари, материали и др.) или по-малко количество от нещо; спестявам, икономисвам. Противоп. харча, изразходвам, разхищавам. — Може много да печелиш .. и много да имаш, ала не пазиш ли ред, не пестиш ли, всичко ще пропадне. Т. Влайков, Пр. I, 64. За да може да издържи напрежението .., новият собственик се принуждава да работи извънредни часове, да пести от всичко. П. Вежинов, ДМ, 41. — Не стреляй! — екна отново гласът на Юнкера и сякаш на различни места едновременно,..: — Пести патроните! Д. Талев, ГЧ, 467. Той се подпря на тежката си мотика и тихо каза: — Не се пресилвай!.. Пести си силите! — Защо да ги пестя? — Ще ти трябват! П. Вежинов, ЗНН, 95. Майка му, за да пести газ, обикновено си лягаше много рано. Г. Караславов, ОХ, V, 282. Пестя време. Пестя електроенергия. Пестя горивото.

2. Прен. Обикн. с отриц. Въздържам се, сдържам се да кажа нещо, което знам или което мога да съобщя, изразя. Не можеше да не разкаже и за Христофор — той беше виновникът. Тя не пестеше чернилката, когато говореше за него. Б. Болгар, Б, 100. Шегата бе останала. Те не я пестяха дори пред началника си. П. Вежинов, НС, 137. Възмутен от привидното равнодушие на народа, от безкрайното му търпение и пасивност, лирическият герой по-рано не е пестил обидите към него, сам му е желал нови нещастия: Ожесточен пощада му не рачах — / "Да тегли — думах с яд — нал тъй мъжди." П. Зарев и др., Лит. X кл., 110. пестя се страд. Внезапно електричеството угасна .. Трябваше да се пести ток за мините и за нощните смени на строежа. Бл. Димитрова, ПКС, 41. Хаджиставрев .. бе прекарал електрически звънци във всички стаи на кантората си. Той намираше, че това го издига пред очите на клиентите му и главното пести се време. Д. Спространов, С, 77. — Има ли още вода? — Има. — отвърна Фидан задъхан.. — И тука има .. доста — обади се Арсо. — Искаш ли? — Не. Но да не останем без вода. И водата трябва да се пести. Д. Талев, И, 116.

ПЕСТЯ̀ СЕ несв., непрех. Изразходвам сдържано, по малко силите, енергията, възможностите си. Противоп. изразходвам се, раздавам се. От два месеца не бе подал глава [Замбин] на улицата. Повече лежеше, тъй поне му се струваше, че се пести, че задържа за по-дълго живота в болните си гърди. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 553. И колкото се повече раздава, / и колкото по-малко се пести, / душата ѝ вместо да обеднява, / в раздаването се обогати. Бл. Димитрова, Л, 55.