ПЕСЧА̀Н

ПЕСЧА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Пясъчен. Лежи [градът Мека] в една тясна .. долина, обиколена с голи височини и песчани равнини. С. Бобчев, ПОС, 241. В тоя поход [към Египет] много мъка претърпели французите по песчаните пустини. Г. Йошев, КВИ, 327.

2. Песъчлив. Тям [на растенията] е нужна минерална храна, следователно достойнството на песчаната почва са увеличава съобразно с увеличението на минералните вещества, които са нужни на растенията. Знан., 1875, бр. 10, 153.

— От рус. песчанный.

Списък на думите по буква