ПЕСЪЧИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСЪЧЍНКА ж. 1. Пясъчно зрънце. На другия ден морето притихнало .. Водата блестяла като прозрачна коприна, виждало се дъното с песъчинките и мидените черупки, с плаващите водорасли. С. Станчев, ПЯС, 103. Водата може да размива скалите, да ги разронва, като отделя песъчинките на песъчливите скали и ги отнася със себе си, дори в морето. Т. Томалевски, АН, 150. Атмосферната вода лесно попива в пясъка и бързо слиза дълбоко. Големите пространства между песъчинките затрудняват капилярното изкачване на вода. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 45.

2. Много дребна частица от нещо, обикн. твърдо вещество. В продънените долища слизат малки речици: Читашката, Суха река. Техният златоносен пясък чехларци промиват до наши дни със златарски дървени копани. Отсяват златните песъчинки и ги сипват в рогчета. А. Каралийчев, НЗ, 228-229. Диамантени песъчинки.