ПЕСЪЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСЪЧЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За почва, пръст — който съдържа пясък. По песъчливата и рохкава почва между дънерите сновяха с кошници гроздоберците — повечето млади хора. Д. Димов, Т, 3. — Хлеб, синко, немаме. Държавата не дава, а по нашите песъчливи ниви расте само паламида. Сл. Трънски, Н, 537. Над кръстовете и над рохкавата песъчлива пръст на гробовете имаше забучени малки клончета чемшир. Д. Калфов, ПЮН, 24. Голямото землище на Дълбок извор има най-разнообразни почви — .. кафяво-глинести, сиви горски, песъчливи. Н. Каралиева, Н, 143.

2. По който има пясък, който е покрит с пясък. Двамата прекосиха песъчливото дворче, завиха покрай източната страна на бялата сграда и седнаха на прегорялата от слънцето дървена пейка. Б. Несторов, СР, 239. Край реката и по кривите песъчливи улици като сраснали една с друга се надвесваха със своите затворени чардаци двустъпните къщи. Цв. Минков, МЗ, 6. Беше настъпило времето на отлива, водата беше се оттеглила. Плиткото песъчливо дъно край скалистия бряг беше оголено. М. Марчевски, ОТ, 110. Докато Христов говореше с патос и увлечение, Михалаки .. правеше разни фигурки с върха на бастуна си по песъчливата алея, в средата на която бяхме насядали около една маса. СбЦГМГ, 111.

3. Който съдържа пясък или е образуван от пясък; пясъчен. Долу, между яра и водите на морето, от сривания през векове бряг се бяха образували песъчливи могили, обрасли с трънак и татул. А. Страшимиров, ЕД, 105. Той не знаеше какво да ѝ каже, а тя гледаше земята, ровеше с крак песъчливия сипей. Н. Нинов, ЕШО, 13-14. Водата може да размива скалите, да ги разронва, като отделя песъчинките на песъчливите скали и ги отнася със себе си, дори в морето. Г. Томалевски, АН, 150. На места има [в Азия] най-високи планини и вечно покрити със сняг .., а на места дръжи голяма песъчлива пустиня, наречена Коба. Ив. Богоров, КГ, 205.