ПЕТАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀТАЛО, мн. ‑а, ср. Диал. Подкова. Бай Митю правеше петала за магаретата от стари, ръждясали обръчи. К. Калчев, ПИЖ, 176. Напред подтичваха магаретата.., като тракаха бързо с петалата и махаха дългите си уши. Ем. Станев, ЯГ, 101. На харизано магаре петалата се не гледат. Погов.

◊ Бера петала. Диал. Оставам назад и вървя след другите по пътя. Извръщам/извърна петалата на някого. Обикн. в св. Диал. Надвивам, побеждавам някого. Намерил клинец, трябват му още петнайсет и петало, та кон; намерил петало, още три, та кон. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой наивно си въобразява, че лесно ще получи, ще добие нещо, макар да няма условия за това. Не си вдигай краката, че нямам петало да те кова. Диал. 1. Употребява се за човек, който се готви да иде някъде с другите. 2. Употребява се за човек, който е сиромах, а се мери с богатите. Не търся коня, а петалото. Диал. Не умея да видя важното, значителното, а се занимавам с дреболии. Сбирай си петалата. Диал. Грубо. Махай се оттук. Търся от умрялото магаре петалата. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно. Хвърлям / хвърля (лъсвам / лъсна, мятам / метна, обръщам / обърна) петалата; лъсват ми / лъснат ми петалата. Обикн. св. Разг. Грубо. Умирам. — Когато умра, чети ми барем молитва на гроба .. — Кажи по-добре сега да ти чета, да живееш, че ако фърлиш

петалата, ще изпукаме отглади. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 12.

— От гр. πέταλλον.