ПЕТАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. от петак. Майсторът се наведе над едно малко сандъче в ъгъла на дюкяна и му подхвърли оттам две медни петачета. Д. Талев, ЖС, 19. Селяните бъркаха в дълбоките си кесии, вадеха петачета и купуваха гевреци .. за децата си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 14. Монетите на пазара във военните и ранните следвоенни години имаха следните названия: две стотинки — каравелче .. ; две и половина стотинки — петаче. П. Мирчев, СЗ, 95.