ПЕТГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕТГОДЍШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. За човек или животно, рядко за растение — който е на пет години. Край нея в кюшето беше се свило едно петгодишно дете. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. Като минаваха край турчетата, едно от тях, около петгодишно .. впи зли очи в Стояна. Д. Талев, ЖС, 26. // За възраст — който се измерва със срок от пет години, равен е на пет години. Виж му портрета .. Ето го на петгодишна възраст. Елин Пелин, Съч. IV, 137.
2. Който съществува в продължение на пет години, който трае, продължава пет години. Петгодишните войни туриха край на по-нататъшното разхубавяване на София. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 138. // Който е от пет години, престоял е или е отлежал пет години. Петгодишно вино.
3. Който се отнася до период от пет години. Петгодишният план ще се изпълни преди срока. ВН, 1958, бр. 2238, 1.