ПЕТДЕСЕТГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТДЕСЀТГОДЍШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. За човек, животно или (рядко) за растение — който е на петдесет години. Той беше человек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 12. Майката, макар и трийсетгодишна, имаше вид на петдесетгодишна селянка. Кр. Григоров, ОНУ, 142. // За възраст — който се измерва със срок от петдесет години, равен е на петдесет години. На петдесетгодишна възраст е късно човек да сменя професията си.

2. Който съществува в продължение на петдесет години, който трае, продължава петдесет години. През 1946 година Сарафов бе чествуван за неговата петдесетгодишна артистична дейност. Ст. Грудев, ББ, 104. Резултатите на нашия петдесетгодишен прогрес са сиромашията, пиянството. Хр. Ботев, Съч 1929, 173. // Който е от петдесет години, престоял е или е отлежал петдесет години. Петдесетгодишна ограда.

3. Който се отнася до период от петдесет години. Такъв един поет е и Змай Йован Йованович.., комуто сърбите празнуват петдесетгодишен книжовен юбилей. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 115.

— Друга (простонар.) форма: педесегодѝшен.