ПЕТДЕСЀТНИК

ПЕТДЕСЀТНИК, мн. ‑ци, м. 1. Обикн. мн. Членове на протестантска християнска общност, възникнала в САЩ към края на ХIХ или в началото на ХХ в., според чието учение за кръщение със Светия Дух кръстените получават различни дарби — да говорят непознати езици или да ги тълкуват, да пророкуват и др. Към танците в известен смисъл се отнасят и кълченията на людоедите около кладите, където се пече "вкусния враг", или бясното въртене на някакви петдесетници, "осенени" от Светия Дух. ВН, 1962, бр. 3292, 4.

2. Остар. Командир, началник на войскова единица от петдесет човека. Десетниците, петдесетниците, стотниците чуваха какво говореха войниците помежду си. Д. Талев, С II, 174.

3. Остар. и диал. Мярка, съд с вместимост петдесет драма; петдесетак. На мангала в едно тъй средно джезвенце, дето сбира нящо около два петдесетника, се грееше зарска ракия с мед. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 120-121. Той .. мълчешком смигна на момчурлячето, дето слугуваше в кръчмата, да му донесе един петдесетник от укоряваната снощи от него ракия. М. Георгиев, Избр. разк., 148. Една ока има .. 400 драмове .. или 8 петдесетници. Хр. Павлович, А, 24.

— Друга (простонар. и разг.) форма: педесѐтник, педеся̀тник.

Списък на думите по буква