ПЀТЕК

ПЀТЕК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. 1. Изрезка, парче от кожа, вълнен плат и др., което обикн. остава като отпадък при кроене, шиене на нещо. Калфите и чираците прибрали своите ножици и напърстици и измели петеците, които са търкаляли около тях цели месеци. Л. Каравелов, Съч. IV, 244.

2. Пришита кръпка, обикн. от шаяк (Л. Андрейчин и др., БТР).

— Рум. pètec. — Друга форма: пѐтак.

Списък на думите по буква