ПЕТЀЛ

ПЕТЀЛ, ‑ът, ‑а, зват. пѐтльо, мн. петлѝ, след числ. ‑а, м. 1. Мъжкият на кокошката, който е по-едър от нея и се отличава с червен месест гребен на главата и шипове на краката. В курника живееха четири кокошки и един петел. СбХ, 113. В следобедната тишина сънливо изкукурига петел. Д. Димов, Т, 213. Кокошки и петли се разхвърчаха и накацаха по плетищата. Елин Пелин, Съч. IV, 94. Понякога [патокът] се биеше едновременно и с двата петела. Ем. Станев, ЯГ, 67. — Не бързай, петльо! Внимавай какво кълвеш, защото ще се задавиш! А. Каралийчев, ТР, 118. Всеки петел на бунището (купището) си пее. Послов. Обр. — Петли! — извика Райко. Намерили за какво да се карат! Събрал ги Момчил за братство и побратимство, пък те царе и царства ще делят, фу! Ст. Загорчинов, ДП, 314. // Мъжкият на някои други птици от разред кокошови. Най-после вятърът донесе гласа им и от Геран... И от дивите кокошки петлите — фазаните .. взеха да се обаждат от клоните на кичестите .. круши. Ц. Гинчев, ГК, 282-283.

2. Спорт. Категория в спортната борба и в бокса. Срещата започна .. Петелът се държа мъжки до края на първия рунд. Я. Антов, ТВК, 16.

3. Рядко. Външен ударник на ловна пушка или револвер; петле. От двете ѝ страни широк навеждат зев / два чекмаклиеви напълнени пищови, / с запънати петли — и всякога готови / за в вещата ръка на сръчний господар. П. П. Славейков, БСб, 1897, кн. 2, 122. Когато кучето издигнало кондака на пушката и ударило гяурина в тила, то петлите на чекмака са забиват в месото на ударения. Хр. Ботев, Съч. 1950, 244.

4. Прен. Рядко. Само мн. Времето през нощта (полунощ, преди разсъмване или на разсъмване), когато пеят петлите. Още преди петли тропотът на три коня обади на станалите.., че скоро трябва да тръгнат. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 30-31. Не се ли вече сниза твойто рамо / от коша и не късат ли котлите / ръцете ти, като сама се бориш / с пръстта от дрезгаво, преди петлите? Ив. Бурин, ПТ, 50. Сино̀ ѝ не си доодил рано, а се запивал по механите, та си доодил се по петли. СбНУ ХI, 154. После туй спокойно хъркат / двете либета до петли. Ив. Вазов, Съч. IV, 44.

◊ Галски петел. Разг. 1. Герб на Френската република от 1789 г. 2. Събир. Французите. Де Гол претрупа изборната машинация във Франция. И насади на пачи яйца галския петел, осигурявайки си мнозинство, основано на малцинство. ВН, 1958, бр. 2272, 4. Див

петел1. Една от най-едрите ловни птици у нас с крака, покрити чак до пръстите с перушина, която особено при мъжките е много пъстра — на ивици и петна, и с гола червена ивица над очите; глухар1. Tetrao urogallus. В девствените борови и букови гори особена примамка за ловците представлява дивият петел — глухарят. М. Гловня и др., Р, 34. След тая тирада Лазар .. издава рязък звук с уста, приличен на звука на скърцаща каруца или на крясъка на див петел. Л. Стоянов, Х, 141.

? Див като петел. Разг. Много див, своенравен. Див петел2. Разг. Вироглав, опърничав, неразбран човек. Стамен, тоя див петел, също влезе в стопанството. П. Велков, СДН, 351. После съобщаваше как се е скарал почти с всички офицери, как му викали "див петел". Л. Стоянов, П, 476. И без петел ще <се> съмне; И без петли <се> съмва. Разг. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че някаква работа се свършва или нещо става и без участието на някого, който си мисли, че е много необходим, незаменим в някакво отношение. Щом той се скри зад първия завой, те тръгнаха в противната посока. — И без петел ще съмне! — измърмори сърдит Явер. Вл. Полянов, БВП, 99. — Но ако ние ви подаваме ръка — .., — то не значи, че ние сме така притиснати, че без вас не можем. Народът казва, че и без петли се съмва, нали? В. Нешков, Н, 199-200. Ако искаш излез и ни посрещни, ако пък не искаш — на добър ти час. И без петли ще съмне. К. Петканов, ЗлЗ, 263. Изпял ми е петела. Разг. Положението ми е безнадеждно, ще умра, няма да се спася. Орешки отново подстана. Главата му тежеше .. — А пък ние си помислихме, другарю комисар, че ти е изпял петелът? — обади се едно русичко момче с офицерска фуражка. П. Вежинов, НС, 219-220. Кокошка пъшка, петел се тръшка. Диал. Ирон. За човек, който се оплаква повече от пострадалия. На петела окото <все> в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо. Говорят, че бил хвърлил сега око на една еврейка. — На петела окото в просото! — извика Райко и се плесна по бедрата. Ст. Загорчинов, ДП, 96. На петел гребен ли съм. Разг. Възклицание, с което някой изразява възмущението си от пренебрежително или невнимателно отношение към себе си и подчертава, изтъква значимостта, важността си. Не ми пее петела. Разг. Самост. или пред (при) някого или някъде. Нямам влияние, авторитет, не ме слушат. — Само Минка Станчева е по-отворена, по се бърка в политиката, ама тя повече около жените се навърта, при мъжете на нея не ѝ пее петелът. Г. Караславов, ОХ I, 51. Трифон се сви, мълчи, не се показва много-много пред хората. Не му пее вече петелът, свърши неговата. П. Велков, СДН, 348. Моят петел не пееше твърде между нашите българи, които са много придирчиви, присмехулци и горделиви. З. Стоянов, ЗБВ I, 61-62. Оплитам се / оплета се (заплитам се / заплета се, омотавам се / омотая се, обърквам се / объркам се, забърквам се / забъркам се) като петел в кълчища. Разг.; Сплитам се / сплета се като петел в кълчища. Диал. Обхваща ме силно смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. — Дълбокотрогнатий м-р на общите сгради.., като се видял на тясно от възпроизвежданието .. писмото му до аркадаша му Маджарова, оплел се като петел в кълчища. С, 1894, бр. 1486, 4. Само един път кир Сотираки са заплел като петел в кълчища и почервенел, но истината била открита и той в същата минута получил назад сичката своя репутация. Л. Каравелов, Съч. VIII, 9. Оправям се / оправя се като петел в кълчища. Разг. Ирон. Обхваща ме силно смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. Перча се (големея се) като петел на бунище (стобор, купище). Разг. Много се надувам, перча, големея. Петелът ми кукурига (пее) пред някого или някъде. Разг. Имам влияние, авторитет пред някого, слушат ме някъде. Петелът ми кукурига и в ремонтната база за телевизори, и в промкомбината, и в магазина за авто и моточасти. Сп. Йончев, РБ, 54. — За Бориса, кайш... Че на Бориса пее ли му още петелът там бе? Че кой го бръсне например за нещо? К. Калчев, СТ, 256. — Знам аз, ами оназ змия да не се закучи, я да ги взема да ги запира, я...? — Кой, арнаутинът ли? Тука не му пее петелът нему. Ц. Гинчев, ГК, 47. Петел<ът> пее някъде. Разг. За означаване, че някъде, в дадено семейство се изпълнява волята на мъжа, че мъжът командва. Недей се оставя на жената да те води. Вкъщи петелът трябва да пее. Т. Влайков, Съч. II, 131. Б. Стойна: Ам че да ти кажа, в хаджи Костовата къща петелът пей. Пенчо: Ба, кокошката пей. Д. Войников, КЦ, 20. Пропя ми петела; ще ми пропее петела. Разг. Сполучих (ще сполуча) и аз в нещо. Разбрах аз по-късно къде лежи имането, но имало глава да пати. Най сетне и моят петел пропя. А. Каралийчев, НЗ, 185. Пуснали петела на прага, той се покачил на полица. Диал. За човек, на който е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му е позволено. Първи (втори, трети) петли. Разг. 1. В съчет. с пеят, пропяват /пропеят. За означаване, че е настъпило или настъпва определеното време през нощта, обикн. преди разсъмване или на разсъмване (когато петлите пеят). Петър не се завърна, когато залязваше слънцето, не се завърна и когато пяха първи петли. Кл. Цачев, ГЗ, 20. — Да вървим, защото нощта скоро ще

превали, а пропеят ли втори петли, трябва да сме далеч от туй село! А. Каралийчев, ПС III, 141. 2. Само нечленувано, обикн. с предл. до, преди, след, по, при. Времето през нощта, обикн. преди разсъмване или на разсъмване (когато пеят петлите). Много рано. Ние пътувахме цялата нощ,.. По първи петли, стигнахме на село Черногорово. З. Стоянов, ЗБВ I, 347. Тази сутрин Момчил и дядо му бяха станали още при втори петли. Когато слънцето огряваше върхарите на Висок връх, те бяха вече поели дълбокия боазки път. З. Сребров, МСП, 55. — Може пак да излязат [видрите], ама то ще стане къде втори, трети петли. Щом вземе да се съмва. Ем. Станев, ЯГ, 20. 3. Обикн. членувано. Петлите, които пеят по определено време през нощта, обикн. преди разсъмване или на разсъмване. Когато старейшината стана от ложето си,.. беше почнало да се развиделява и гласовете на първите петли се издигаха към посивялото небе. А. Дончев, СВС, 60. Вторите петли пропяха и млъкнаха — настъпи мъртва тишина преди наближаването на утрото. П. Славински, ПЗ, 115. Снася ми петела. Диал. Много съм богат. С петлите ставам. Разг. Много рано сутрин (ставам). Той говееше в сряда и в петък,.., рано си лягаше и ставаше, за което Иван Бухалът .. често казваше, че Варлаам вечеря с просеците, ляга с кокошките и става с петлите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8. Умислен като мокър (пран) петел. Диал. Много умислен, посрамен. И де можеше да намери Салисбери, който днес е умислен като мокър петел, де можеше да намери съюзници против Руссия? НБ, 1876, бр. 50, 195. Червен петел. Огън, пожар. Аз отдавна вече мисля да им пусна в манастира "червен петел" и да ги изгоря като мишки. Л. Каравелов, Съч. V, 66. Неведнъж Гроздан беше се заканял, че някоя нощ в двора му ще пропее "червен петел". Й. Йовков, Ж 1945, 99.

— Друга (диал.) форма: петъ̀л.

Списък на думите по буква