ПЕТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕТЀЛКА1 ж. Остар. и диал. 1. Обшита, поръбена малка дупка, прорез на дреха, където влиза копчето за закопчаване, или клуп от оплетен конец или друга материя със същото предназначение. — Кога щеш, бре синко, кажем, да ми доведеш отмена вкъщи?... Те, утре да се извърнем, а оно нема, дума се, и петелка кой да ти пришие на ризата, та остави всичко друго! М. Георгиев, Избр. разк., 132. Той [Момчил] искаше да каже нещо, да спре разказвача, па се сви, затихна. Само ръката му скъса петелката на огърлието, като че ли нещо го душеше. Ст. Загорчинов, ДП, 417. С него заедно влезе и друг непознат господин .. с малко червено цветице, забодено на най-горнята петелка на палтото му. З. Стоянов, ЗБВ I, 326.
2. Петлица (в 1 знач.). Тя туряше сръчно трендафила в петелката на палтото на Гороломова. Й. Йовков, ПГ, 230. Дори и да бъдеше сам-самичка в полето,.. понечваше да втъкне в петелката си стрък цвете. Ст. Грудев, АБ, 176.
3. Примка, клуп; петлица. Тя се опита да извика, но той затисна с ръка устата ѝ и още по-стръвно впи пръстите си в гърлото: .. дойде до ниската стълба, покачи се по нея и хвърли с въжето една здрава петелка върху тънката шия. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30.
4. Брънка, халка. На куката на силомера завързваме неразтеглив конец, на няколко места на който са направени петелки (халкички). Физ. IХ кл 1965, 71. Тъй [организмите] съставляват една верига, на която долнята петелка състои от най-простото растение, а горнята от человека. Ч, 1871, бр. 22, 695.
5. Копче; петлица. Както петелката ся отпетлява от халтавата бръмка, тъй също и косата ся измъква из отслабналата кожа. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 12. Похваща [невъзпитаното дете] с перстите си петелките .. и рукавите на ония, с които приказва. А. Никопит УД (превод), 26. Зетят откъсва една петелка (копче) от ентерията на баба си и тръгват да настигнат сватбата. СбНУ VIII, 75.
6. Диал. Два къси конеца на яка на риза, които се завързват вместо копчета. (Н. Геров, РБЯ IV).
ПЕТЀЛКА2 ж. Диал. Дребна люта чушка, пиперка. За настинка той употребявал следующата рецепта: вземал малки пиперки, наречени петелки, сварявал ги във вода.., капвал вътре спирт и с тоя смес мажел тялото на своя пациент. З. Стоянов, ХБ, 78. По стените съхнат върви червени петелки. П. Тодоров, Събр. пр II, 158. — Знам, че ходи на работа в захарната фабрика. И се чудя защо яде люти петелки, когато цял ден е между камари захар. Н. Каралиева, ЯЧ, 15.