ПЕТИМНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀТИМНИЧЪК
ПЀТИМНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от петимен. Едничка щерка Петкана, / едничка, та петимничка, / и нех ѝ майка не дава / вънка на двор да излезне. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 90.