ПЕТЛАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЛА̀Я СЕ, ‑а̀еш се, мин. св. ‑а̀х се, несв., непрех. Диал. Неодобр. 1. Вървя, движа се, като стъпвам несигурно, нестабилно. — Видя ли го? — .. — По-лани той яздеше, а невестицата му се петлаеше след него, но стана текезе и хавата се обърна. Н. Хайтов, ПП, 140. Станил се обръща към Саулето, който се петлае подире му целият плувнал в пот, и шепне отчаяно: — Давай де!... давай, че угаснахме! Н. Хайтов, ПП, 26.

2. Мотая се (в 1-3 знач.); петлявя се. Досега да съм натоварил, казва, и да съм отишел вече на къра, а аз се петлая тука и си губя времето. Б. Обретенов, С, 141. Аз се спрях от самосебе си и из краката взеха да ми се петлеят черни кученца. Г. Краев, Ч, 105. Човек винаги се петлае, преди да каже някое от нещата, които е разбрал най-добре и в които единствено вярва. Д. Цончев, ЛВ, 61. В ума му и в устата му се петлаеше само един въпрос: "Как тъй да бъде в ръцете на Гиня, когато е нямал никакво земане-даване с него?" Ст. Чилингиров, ХНН, 219.

— Друга форма: петлѐя се.