ПЕТЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЛЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от петле. Петелът разтърка сънен очите си и се вторачи надолу. — Кой е? — попита той строго. — Аз съм, петленце, аз съм, братленце! — зашепна плачевно Лиса. СбХ, 134. За пет или десет пари можеше да се купи едно червено захарно петленце, забучено на тънка пръчица. Сб??СЕП, 147. Беше един дядо, / имаше петленце, / що пееше рано, / та будеше дяда. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 306.