ПЕТЛЬО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀТЛЬО, ‑то, мн. пѐтльовци, м. Разг. Гальовно название или обръщение към петела като герой в детските приказки, в поетични текстове и под. Пи една студена вода и почна да кълве най-крехките тревички... Тревичките и цветчетата се оплакаха на гората. Гората се ядоса,.. — Слушай, Петльо, тъй не може! А. Каралийчев, ТР, 92. Петльо наш си рече: / — Стана време вече / и аз да отида / за вода зад рида. СбХ, 60.