ПЕТЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЛЯ̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Само в съчет.: Петляно време. Разг.; Петляна доба. Рядко. Много късно през нощта или съвсем рано преди зори, когато пеят петлите. Ставахме по петляно време, три и половина часа през нощта, за да тръгнем към четири за малката гара на северната линия. К. Константинов, ПНП, 12. — Хайде полегни да си починеш — рече той. — Сутринта си станал от петляно време. Утре за празника трябва да си бодър. Кр. Гиргоров, ОНУ, 26. Какъв обект за сръчен рисувач! / Навън бе минала петляна доба, / редееше предутреният здрач. Н. Марангозов, ЯВ, 183. Кога йе било полунощ, / полунощ, време петляно, / Младен са йот сън събуди. Нар. пес., СбНУ LХVI, 255. Рано му се зора зазорила, / зора зори пред петлено добо, / я Марко си на коня говори. Нар. пес., СбНУ LХIV, 6.