ПЕТМЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТМЀЗ м. Силно преварен сгъстен сок от грозде, захарно цвекло, захарна тръстика или круши, обикн. с късчета тиква или друг плод в него; рачел. Мама извади от торбата три симидчета,.. Кората им сладнеше, бе намазана с петмез. Сл. Македонски, ЕЗС, 16. Най-весело е, когато дойде баба му от село. Тя винаги му носи свирка, а в големите ѝ кошници има баница, орехи, пестил от сливи, петмез. Л. Галина, Л, 117. Поради това, че захарта се намираше под възбрана, бозаджията нямаше нищо сладко освен оризена боза със захарин, печени тиквени семки и нещо като кейк, приготвен с гроздов петмез. Б. Болгар, Б, 120. От плода на хлебното дърво може да ся извади един вид сок, от който ся прави петмез. ИЗ 1874-1881, 153.

— От тур. pekmez.