ПЕТМЍНА

ПЕТМЍНА, ‑та, числ. бройно. Диал. Петима. Всякога паметта ме унася към 1854, когато турци разбойници хванали Славейкова, заедно с петмина другари в Твърдишкия балкан. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 66. Таз изпраща мъж, / там друга син левент, оная двама; / Божилица — петмина изведнъж. К. Христов, НН, 53. В овия [тези] 3 училища учат петмина учители. Ч, 1871, бр. 10, 303. Там намерили и друг юнак като тях си. — "Добър вечер, побратиме!" .. — "Ний сме четворица, нека бъдем, побратиме, петмина". Христом. КМ II, 182. Петмина Петка не чакат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 46.

Списък на думите по буква