ПЕТМИНУ̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който продължава, трае пет минути. Всяка сутрин се явяваше на работа с безсънни очи и мълчеше до края на традиционното петминутно съвещание преди почване на работа. Ст. Волев, МС, 38. Петминутно продължение на мача.