ПЕТНАДЕСЕТГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТНА̀ДЕСЕТГОДИШЕН, (съкр.), петна̀йсетгодишен, петна̀йсегодишен и (съкр., диал.) петна̀десегодишен, петна̀есегодишен, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. За човек, животно или растение — който е на петнадесет години. Роден на 18 септември 1854 г., той [Стефан Ботев] бил вече петнадесетгодишен, когато починал баща му. Н. Ферманджиев, РХ, 194. Петнадесетгодишните момчета, съседи и другарчета още от малки винаги се движеха заедно. П. Велков, СДН, 151. // За предмет — който съществува от петнадесет години. Петнайсетгодишно вино. △ Трябва да продадеш тази петнайсетгодишна кола̀ — бракма. // За период от време — който се измерва със срок от петнадесет години.

2. Който продължава, трае, който е със срок петнадесет години. — Свърши ли се процеса? — попита го Кардашев. — Да. Вангел осъден на смърт, а съучастникът му — на петнайсетгодишен затвор с окови. Ив. Вазов, Съч. Х, 20. След петнадесетгодишно отсъствие от родния край той му изглеждаше много променен и още по-хубав. △ Петнайсетгодишен брак.