ПЕТНА̀ДЕСЕТИ

ПЕТНА̀ДЕСЕТИ, (съкр.), петна̀йсети, (съкр., разг.) петна̀йсти и (съкр., диал.) петна̀есети, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Числ. поредно от петнадесет. Ян Бибиян се завърна в родния си град може да се каже вече възмъжал. Той бе навършил петнадесета година. Елин Пелин, ЯБЛ, 7. На петнадесетия ден получих в София първото писмо от Самарето. Д. Калфов, Избр. разк., 142. — Коя му е стаята? — попита Цонка. — Петнайсети номер. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 128. Сега е октомври, петнадесето число, и ако ще се върши работа, още тия дни трябва да се преселя горе. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на даден месец. За означаване на дата — петнадесетият ден от съответния месец. — Юнаци, на петнайсети Марта ще тръгнем за Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 80. Тръгни да видиш, чии ниви са засети — .. До петнайсети октомври — засяхме. Кр. Григоров, Н, 130. Родените на петнайсти били веселяци.

2. Като същ. петна̀десета и (съкр., разг.) петна̀йста ж. Само числ. бройно. Една част от нещо, разделено на петнайсет равни части. Седем петнайсти.

Списък на думите по буква